„Истината е най-силното ни оръжие и ще направим всичко възможно да я търсим, заедно с правата на хората“

Започваме с кратка прелюдия. Няколко пъти след приватизирането на БТК собствениците смениха името й. Точно както става по филмите, се опитваха с пребоядисване на колата да се измъкнат от зорките очи на полицаите. БТК ГРУП обедини под шапката си БТК АД и мобилния Вивател, последва още едно „пребоядисване“, което роди БТК_Вивател, за да стигнем до днес, когато БТК_Вивател вече е спорното от гледна точка на авторски права Виваком. Надяваме се с тази кратка информация да сме били полезени на всички, които не следят отблизо процесите в бившия държавен монополист на стационарна телефония.
На 3ти май, 2007ма година AIG Global Investment Group (американски инвестиционен и застрахователен гигант) закупи от Вивавенчърс мажоритарна част от тогава доминиращия в България телеком. Като всеки уважаващ себе си инвеститор AIG започна систематично и последователно действия насочени към разпродажба на активи, оптимизация (съкращение) на персонала и въвеждане на иновации. Всичко с изключение на иновациите се случва през последните години. Голяма част от сградите, повечето от които са с архитектурна стойност, са на пазара на недвижими имоти. Това е разбираемо предвид факта, че фирмата е насочена към предлагане на услуги, а не стопанисване на монолитни постройки, които трупат тежки месечни задължения. Част от съкращенията (или както ги наричат в БТК – оптимизацията на персонала) също са следствие на пазарната логика – това беше единственият телеком в Европа с два милиона клиенти и над 15хил. служители.
Всичко това ставаше по точно определен от компанията ред – хората подписваха договор по взаимно съгласие (чл. 331 – предложение от страна на работодателя към служителя за прекратяване на трудовите взаимоотношения) и получаваха обезщетение на базата на натрупан стаж (справедливо и законно). Може да се съгласим, че това също е част от „играта“, която изпълнителният директор Бернард Москени играе последните години и че е по правилата (не етичните разбира се).

И ето, че тук идва „интересната“ част. Преди няколко месеца в БТК започва кампания за оценка на служителите, според която най-добре представящите се ще получат възнаграждение, а най-слабите ще си отидат. Системата, е направена много добре, ако съдим по общото ниво на отделите по човешки ресурси в България. Заедно с нея стартира програма по доброволно напускане. Изплашени (и има защо) от въвеждането на система за оценка, обидени и оскърбени от начина по който се оценяват, видели шанса си да вземат законно обезщетение и да потърсят работа другаде, служителите започват масово да подават молби за доброволно напускане по същия член 331, който им дава право на обезщетение на базата трудов стаж. Тук се вижда началото на едно премерено, неморално и лицемерно отношение. Висшият мениджмънт започва да убеждава тези служители, че те са нужни на компанията, местата им са сигурни и не само, че трудът им е безценен и незаменим, но и се очаква скоро да получат повишения на заплатите. Така компанията задържа голяма част от пожелалите да напуснат и спестява на бюджета си огромно перо по така наречената „програма за доброволно напускане“.

Тези хора работят и до ден днешен. Денят, в който им е съобщено, че Алкател са спечелили търг за аутсорсване (модерна дума за поемане на определена фирмена дейност от външен изпълнител) на отдел „Експлоатация“ (това е техническият отдел на БТК) и скоро всички служители ще бъдат преместени в новата фирма. Това щяло да стане по член 123 (който прилагаме долу), като Алкател щяла да се задължи да запази минимум три месеца всички служители на работа, а подписалите колективен трудов договор към БТК щели да останат минимум шест месеца.
Това е кулминацията на изключително грозното, неетично и лицемерно поведение. Ако направим кратко резюме на всичко това би изглеждало така. Започва оценяване на служителите и едновременно с това тръгва програма по доброволно напускане, според която напускащи служители с над 4 години стаж получават обезщетение в зависимост от прослужените години под формата на работни заплати. БТК прави всичко възможно да задържи огромния наплив и да си спести милиони лева за обезщетения (по наши изчисления близо три милиона лева). Година по-късно, под предтекст, че аутсорсва част дейността си, компанията прехвърля по член 123 всички служители от отдел експлоатация в друга фирма. Ние търсим отговор на един основен въпрос – ще се задължи ли Алкател да приеме mot-a-mot задълженията, които БТК има към своите работници по колективен трудов договор и ще обезщетява ли служители с над четири години стаж спрямо същите договорености. Трудно ни е да повярваме, защото всичко това ни изглежда като легален начин за спестяване именно на тези над три милиона лева под формата на обезщетения.
Накрая искаме да отбележим нещо много важно. Никой от така наречените синдикални лидери на БТК не направи абсолютно нищо, за да разясни какво се случва в момента в компанията. Не само това – точно тези хора в момента обясняват как нищо не може да се направи, служителите са малко за активни действия, това може да е добро начало, че ще договарят условия в полза на работниците и прочие и прочие сервилни и лицемерни приказки изречени от „удобни“ хора. Ние, от Нова Европа, заставаме зад служителите на БТК и правото им да напуснат компанията по достоен начин, правото им да знаят истината, правото им да се възползват напълно от законите на страната при трудово-правни взаимоотношения, правото им да получат заслужено-високата оценка за работата си, както и достойно и уважително отношение за всичко, което са направили и постигнали в тази фирма през годините (повечето от тези служители са с над двадесет годишен стаж).

Мартин Стоянов, Нова Европа
stoyanov@novaevropa.bg